Макраме е техника на плетене чрез поредица от възли.

Методът произлиза от арабския свят през 13 в. Тогавашните тъкачи са измислили тази техника за украса на камили и коне чрез пискюли (migramah), които са ги предпазвали от мухите и горещината.

Снимка Simon Goetz on Unsplash

Друга версия за произхода на думата е отново от изтока. От турската дума  makrama, което значи кърпа, салфетка. Занаятчиите работещи с платове са завързвали краищата на плата, за да придадат завършеност на изделието.

Съвременната дума за това изкуство – macramе е испанска и се смята, че произлиза от арабската дума miqramah, която означава “кърпа на резки”, “декоративни ресни” или “разкрасен воал”. Арабските тъкачи на килими са превърнали обикновеното завършване на разкошните си килими в изкуство. Те са измислили множество различни възли, за да разкрасят краищата на килимите си.

След завоеванията на Маврите, изкуството е било пренесено в Испания (където и до днес е изключително популярно), а след това и в Италия. В Англия и било представено на кралския двор през 17 в.

През Викторианската епоха методът за плетене “макраме” набира най-голяма популярност с книгата Sylvia’s Book of Macrame Lace (1882)

(Книгата на Силвия за макраме дантели). 

С годините макрамето губи своята популярност и я възвръща през 70те години на миналия век, чрез по-различна употреба – декорации за стена.

Снимка Annisa Ica on Unsplash

Макраме бижутата стават популярни сред хипи движението в Америка като най-често в бижуто се вплитат стъкълца, парченца кост, дърво и др.

В съвремието това изкуство за бижутерия се развива многообразно и често се използват полускъпоценни камъни, които правят вида на бижуто по-изискан.